София
.
София е център на Софийска епархия и седалище на българския патриарх. Градът (стари имена Сердика или Сардика, Улпия Сердика или Улпия Сардика, Триадица, Средец) днес носи името на Светата Премъдрост Божия – София по името на късноантичния храм „Св. София“ (IVв.).
София има своите Софийски светци покровители и застъпници пред Господа – светците мъченици и преподобни от периода на османското владичество и в най-ново време св. Серафим Софийски Чудотворец, чието прославление се състоя през 2016г. Още с приемането на християнството като официална държавна религия в рамките на Римската империя, градът се определя като един от центровете на новоутвърждаващото се християнство в империята. Св. равноапостолен император Константин I Велики (306–337г.) вижда в този град центъра на новата християнска цивилизация, многократно повтаряйки: Сердика е моят Рим!
Тъкмо тук се провежда Сердикийския събор (343/344г.) с участието на близо 200 епископи от цялата Империя. Богато е християнското археологическо наследство на София с емблематичните храмове „Св. София“ (IVв), ротондата „Св. Георги“ (IVв.), Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ (Xв.) и други. В покрайнините и околността на града през Второто Българско царство се е оформила Софийската Мала Света гора с множество манастири, някои от тях възстановени и действащи и днес. В годините след Освобождението от османско владичество се строят, възстановяват или преустройват някои емблематични храмове – храм-паметник „Св. Александър Невски“, който е най-голямата православна църква на Балканите, храм „Св. Седмочисленици“, храм „Св. Неделя“ и др.
ЗАПИСВАНЕ:
За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !
-
IncludedСофия
ОТ НАШАТА ГАЛЕРИЯ
Снимки, касаещи града:
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
София е разположена в централната част на Западна България, в Софийската котловина, и е заобиколена от планини: Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север.
История:
История на Сердика в древността. Най-старите засега открити следи от трайно заселване на хора в района на днешна София са от 6-5 хилядолетие пр. Хр. Това неолитно селище попада в сегашния кв. Слатина. През VІІ в. пр. Хр. на север от топлия минерален извор край река Елешница (днешната Владайска) възникнало древното селище, което дало началото на тракийския Сердон (Сердонполис). Несъмнено неговите жители са избрали мястото му тук заради топлите извори, равното поле и венеца от планини, които го обграждали. Векове по-късно римляните го документирали като Сердика или Сардика – по името на местните траки-серди/сарди и ги смятали за келти. Градът е възникнал на кръстовището на изключително важни пътища, свързващи Изтока и Запада. Кръстопътното местоположение и горещия минерален извор са положителните фактори, които повлияват възникването и развитието на София.
История на Римска Улпия Сердика. Римската империя включва града в пределите си още през 29 г., въпреки упоритата съпротива на траките в опит да защитят крепостта си. Най-важният трансевропейски път, минавал още навремето през Сердика. Римляните дават на крепостта името Улпия Сердика и въздигат селището в ранг с право на самоуправление и център на административен район. В кратки срокове градът става столица на провинция Вътрешна Дакия, разраства се бързо и се благоустройва. През IIIв. е вече столица на обширната римска провинция Дакия Аврелиана, покривала целите Западни Балкани. През април 311 г. именно в Сердика римският император Галерий, трак по произход и родом от тези места, издава Едикта на търпимостта, в който се формулира идеята за религиозна толерантност и прекратява гоненията против християните в Римската империя. Св. равноапостолен император Константин I Велики (306–337г.) тръгва да дири чист град за престолнина на новата цивилизация и го открива тук, многократно повтаряйки: Сердика е моят Рим! И това е градът, в който императорът се завръща след всеки от многобройните си военни походи. За дълъг период от време градът е почти постоянна резиденция на св. Константин и е център на новоутвърждаващото се християнство. През 343г. тук се свиква Сердикийския събор, който е продължение на Първия Вселенски събор в Никея (325г.)
История на Българския Средец (София). Окончателното присъединяване на града към българските земи става при хан Омуртаг (814 – 831г.). Променя се етническия състав на градското население, което става преобладаващо славянско. Към това време се отнася новото име на града Средец, което се приема като едно преосмисляне на старото име, в средата на балканските земи, на кръстовище на много пътища. Влизайки в пределите на българската държава, през следващите периоди градът е важно християнско духовно средище в рамките на Първото и Второто българско царство. По време на Второто българско царство придобива облика на типичен средновековен град, издигат се нови малки църкви, в околностите се съграждат множество манастири, което оформя групата Софийска Мала Света Гора.
София преди и след Освобождението. Градът започва да се именува София в последните десетилетия на XIVв. При новото устройство на завладените от османците балкански територии София става център на най-голямата административна единица – Румелийското бейлербейство (еялет), начело с паша. През османския период, въпреки силно ограничената свобода на християнското вероизповедание, градът запазва християнския си облик и става място, където много ревнители за вярата приемат своя мъченически венец. София е освободена от османска власт на 4 януари 1878г. и е обявена за столица една година след Освобождението.
Кратък исторически преглед на Софийска епархия
Още информация за града:
Софийските светци:
Бог и в този град София е устроил да има боголюбиви чеда и Христови изповедници, просияли през вековете за Негова слава. В епохата на османското владичество именно такива мъже, като проявяваха гореща ревност по Бога, приемаха мъченичеството или поемаха нелекия път на проповедничеството. В най-ново време към сонма Софийски Божии угодници се присъедини новопрославленият светител Св. Серафим Софийски Чудотворец, Богучарски архиепископ, погребан в криптата на руския храм-подворие "Св. Николай Мирликийски Чудотворец". Имената на известните ни достигнали до нас Софийски светци, за които са запазени писмени свидетелства или има запазени житиеписи, написани от техни съвременници, посочваме в хронологичен ред :
Св. мчк Георги Софийски Стари - † 26 март 1437г. Родом от София, бил възпитан в християнската вяра и благочестие. Имал военен чин и получил високо отличие. Тридесет годишен се озовал в завзетия от турците град Одрин. В един случай, когато турчин-оръженосец похулил Бога, той без страх изповядал и защитил вярата си. Бил заловен, увещаван и измъчван, а най-накрая умъртвен - първо го проболи с нож, а после го изгорили на клада. Мъченичеството му е било известно и се е тачело в родния му град. Кратък житиепис ще намерите тук.
Св. мчк Георги Софийски Нови и Кратовски - † 11 февруари 1515г. Родом от гр. Кратово (в днешна Р.Македония) от благочестиво българско семейство. Бил майстор-златар и потърсил препитание в София. Приютил го поп Пейо. Когато турците веждали разговори за вярата с него, били всеки път посрамени от умните отговори на младия 18 годишен Георги. Бил заловен и на два пъти изправян пред съда, но така се защитил с доказателства от двете вери, че кадията го намирал невинен.
Турците го хвърлили на клада с вързани ръце и когато връзките изгорели светият започнал гласно да се моли. Един турчин го ударил с дърво по главата и го умъртвил. Тялото му останало непокътнато от огъня, колкото и да опитвали турците да го изгорят на прах. Подробен житиепис ще намерите тук
Св. мчк Софроний Български (Софийски) - †28 май 1515г. Св. Софроний бил енорийски свещеник в трънското село Пенкьовци. Силно притесняван от турците, той избягал заедно с жена си при Радул войвода в Румъния. Когато починала жена му, приел монашество с името Софроний. След кончината на Радул войвода духовникът се върнал в България и се установил в Басарбовския скален манастир край Русе, като се отдал на пост и молитва. Там бил убит с брадва от манастирски слуга през 1515 г. Три години след смъртта си Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение да разкопаят гроба му. Намерили тялото му цяло, нетленно и благоуханно, от което изтичало миро. Много чудеса станали още при откриването му и мнозина утвърдили вярата си в Троичния Бог.
Св. мчк Георги Софийски Най-нови - †26 май 1530г. Родил се в София в семейството на знатни родители българи.
Възпитан бил в ревност към християнския живот. 25-годишен младеж турците опитвали да го привлекат към мюсюлманската вяра и насила надянали на главата му чалма, а той без страх я хвърлил и стъпкал. Бил предаден на кадията и последвали жестоките мъчения - рязали тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани били обгаряни със запалени свещи. Накрая бил осъден да бъде обесен, а тялото да бъде оставено три денонощия, за да започне да се разлага и да бъде оборена вярата на християните във възкресението и нетленните мощи на светиите. От мъченията светият умрял в ръцете на палача, а при смъртта му в София били видени множество знамения. Турците все пак повесили тялото на бесилото и го оставили три дни. Но разлагане не настъпило, а напротив по стъгдата се носело благоухание, а по светите мощи на мъченика избивали малки благоуханни капчици течност като роса. Случилото се смутило турските власти и тялото било погребано до северната стена на олтарната част на старинния храм ротонда „Св. Георги Победоносец”.
Св. мчк Николай Софийски - †17 май 1555г. Родом от Янина (сега в Гърция), обущар по занаят. Когато дошъл в София бил забелязан от местните турски големци и те често го уговаряли да приеме тяхната вяра. Веднъж като го поканили на обяд го упоили с приспивателно в питието му и го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от къщи цяла година. Турците го подканяли да посещава джамията, но той отказвал. Бил арестуван и, макар че кадията го намерил за невинен, бил подложен на тежки изтезания и убит с камъни на 45 годишна възраст. Тялото му било пренесено на гробището наречено „Търницата” и изгорено, а пепелта разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Малки частици от неговите мощи били събрани и благочестиви християни тайно ги погребали. Днес частица от светите му мощи се съхраняват в храм "Св. Николай Софийски" и се изнасят за поклонение от вярващите само на 16 и 17 май и на някои по-големи празници. Недалеч от храма е гробното му място, което е от малкото известни ни, на ул. „Цар Симеон” № 125. Там сега има малък параклис. Подробен житиепис ще намерите тук.
Св. свщмчк Терапонтий Сердикийски (Софийски) - †1555г., празнува се в деня на св. Терапонт Сардикийски (†259 в Сарда Ликийска) 27 май, тъй като деня и месеца на мъченическата му кончина са неизвестни. Бил презвитер към Сердикийската митрополия и водел богобоязлив живот. Бил задържан "заради Христовата вероизповед" (Матей Граматик) и много мъчен. За силатаНакрая го оковали във вериги, извели го извън града и го обезглавили. Неизвестно е какво е станало с мъченическото му тяло. На мястото, където била пролята мъченическата кръв, изникнало дърво (по свидетелството на същия автор), от което произлизали чудеса на изцеление. Днес част от това дърво се пази в храм "Св. Петка - Стара". Кратко житие ще намерите тук.
С
в. преп. Пимен Зографски - † 3 ноември 1620г. Родом от София. От малък усвоявал писмо, иконопис, църковно пение и Свещ. Писание. Замонашил се в "Зограф" на Атон. Получил от Бога дара на чудотворната молитва, извършвал чудни изцеления. За да избяга от почитта се отдал на отшелничество. Но след като по чуден начин бил известен във време на молитва, че волята на Господа е да да бъде пастир на своя еднокръвен народ, по това време под османско иго, се върнал в България. В продължение на много години обиколил почти цялата страна, построил и обновил около 300 църкви и 15 манастира и лично ги украсявал със стенопис. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса. Подробно житие ще намерите тук.
Св. мчк Константин Софийски - †1737г., празнува се в деня на св. св. Константин и Елена 21 май, понеже денят и месеца на неговата кончина са неизвестни. Бил родом от Трънско или Пиротско. Млад 15-16 годишен бил слуга в София при търговци на овци и кози. Веднъж като бил сам в къщата, овчарите на господарите решили да откраднат парите им, като преди това притиснали Константин и го закрили с черга за да не вижда. Като се върнали господарите опитали дори и с побой да разберат от младия светия къде са парите им и като не получили резултат се оплакали на свой съсед турчин. Турчинът също без успех го разпитвал и накрая му обещал, че ако се потурчи няма да му причини зло. Константин останал твърд в изповедничеството на вярата си. Като видял упорството му, турчинът махнал с ятагана си и му отсякъл главата, после го извлякъл като мърша и захвърлил на полето. Но боголюбиви хора събрали останките и ги погребали. Разчуло се за светеца и на гроба му идвали много хора, като получавали изцеление. Повече данни ще намерите тук.
Храмовете в София:
През вековете на сравнително неголяма територия в центъра на София се съсредоточават множество храмове. Най-старите запазени раннохристиянски храмове в София, а и в Европа, датиращи от периода на римска Сердика, издигнати в първите години на утвърждаване на християнството като официална религия в Римската империя, са ротондата "Св. Георги" и базиликата "Света София - Премъдрост Божия". Обновени или изградени върху стари основи са средновековните храмове "Св. Петка Стара", "Св. Петка Самарджийска", "Св. Николай Мирликийски Чудотворец". По всяка вероятност в централната част на София, където сега се намира ротондата "Св. Георги" и останалите храмове в това каре, е съществувал цялостен раннохристиянски митрополитски комплекс паралелно с дворцов комплекс. Според пътешественика Стефан Герлах в 1578г. средновековните църкви в центъра на София, построени върху раннохристиянски храмове, били 12. От времето на Първото българско царство е запазена Боянската църква "Св. Пантелеймон и св. Никола", който е паметник на ЮНЕСКО. След Освобождението в памет на загиналите руски войници изцяло с народни дарения е построен внушителния храм-паметник "Св. Александър Невски" - най-големият на Балканите. Някои емблематични Софийски храмове с кратки сведения в хронологичен ред:
Църквата ротонда „Св. Георги Победоносец“ (нач. ІVв.) е най-старата сграда от римско време, запазена до покрив, действаща и днес. Построена е по времето на св. цар Константин I Велики (306–337г.), който е пребивавал многократно в Сердика. Предвид изключителната роля на Сердикийската църква в този период, експерти поддържат тезата, че Ротондата е част от епископския дворец на сердикийския християнски духовен глава (към това време – Св. Протоген Сердикийски) и предполгат, че сградата е била седалище на Сердикийския събор през 342-343 г. През Xв. славата на храма нараства благодарение на обстоятелството, че в него са положени мощите на Св. Йоан Рилски. По време на османското владичество храмът, подобно на повечето църкви, е преустроен в джамия. Линк към сайта на църквата ротонда "Св. Георги Победоносец"
Църквата „Света София - Премъдрост Божия" (ІVв.) е една от малкото
раннохристиянски базилики, запазени и действащи. Първата църква IVв. се е намирала недалеч от укрепените крепостни стени на римска Сердика (Сардика), на възвишение в източната част на "Сердикийския некропол". Тя функционира вероятно до готските нашествия от 376-382г. На мястото е имало последователно няколко църкви от IV и Vв., върху чиито основи в края на V, нач. на VІ в. е изградена четвъртата църковна сграда, която оформя сегашния архитектурен облик. Под настоящата базилика „Света София” са експонирани гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика и останките от трите по-ранни църкви. При разцвета на Втората българска държава, базиликата “Св. София” е митрополитска църква. В края на ХVІ век е превърната в джамия, а след земетресенията през ХІХ век е изоставена. Освобождението от османско робство я заварва полуразрушена.
Църквата "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" (IVв.) е една от най-старите християнски постройки в София. Първият храм е бил вероятно изграден в началото на IVв., при управлението на св. император Константин I Велики, заедно с Дворцовия комплекс, предназначен за резиденция на императора в късноантична Сердика (т.нар. „Константинов квартал”). През XIII в. севастократор Калоян издигнал своя резиденция върху основите на Дворцовия комплекс, съграждайки и нова църква на мястото на късноантичната постройка. В годините на османското господство тази църква била известна и като „Св. Никола Големи”, вероятно заради размерите и функцията си на митрополитска катедрала. Има сведения, че храмът „Св. Никола” бил обновен през Възраждането. След най-жестоката бомбардировка в София на 30 март 1944г. средновековната трикорабна базилика "Св. Никола" била в руини. При атеистичния режим през 50-те години на XXв. е възстановена съвсем малка част във вида, в който съществува днес. Най-голямата светиня в храма е чудотворната икона на св. Николай Мирликийски Чудотворец, останала по чудо невредима след разрушителните бомбардировки от 1944 г. Тя е поставена на северна стена на църквата, точно до страничните двери на иконостаса. Линк към сайта на старинен храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец"
Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“ (Xв.) е недействаща средновековна църква в софийския квартал Бояна в подножието на Витоша. Построена е като придворен параклис на местния феодален владетел. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Линк към сайта на Боянската църква.
Църквата (параклис) "Св.Петка" (известна като "Св. Петка Самарджийска") (XIв.) е действаща средновековна църква в центъра на града. Храмът е посветен на паметта на св. Параскева (Петка) Иконийска (IIIв.) и чества храмовия си празник на 28 октомври. В настоящия си вид храмът е издигнат в XIв. Под него са открити стари римски гробници от IVв., което свидетелства за по-стара сграда. Наречен е още „Самарджийска” защото през Средновековието около храма живеели майстори на седла за коне (самарджии), които го поддържали и се черкували в него с вярата, че св. Петка е тяхна застъпница и закрилница.
Храм "Света Петка" (наричана "Света Петка Стара") (1241г.) е посветен на св. Петка Епиватска (XIв.), чиято памет честваме на 14 октомври. Надписът на южния вход на църквата “Старинен храм “Св. Петка”, 1241г.” указва, че по това време храмът или е обновен, или е съграден върху стари основи в чест пренасяне мощите на преподобна Параскева-Петка на българска територия при цар Иван Асен II. Светините на храма са няколко чудотворни икони: проскинитарийната икона на св. Петка и иконата на св. Мина, част от дървото на св. свщмчк. Терапонтий Сардийски, аязмото на св. Петка, частица от Светия Кръст Господен, частица от мощите на св. Петка Епиватска, пантофка на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Линк към сайта на храм "Св. Петка - Стара"
Храмът „Света Неделя“ (Xв.) е средновековен храм, който понастоящем е със статут на катедрален храм на Софийската Света Митрополия. Храмовият празник е 7 юли, когато се чества паметта на св. вмчца Кириаки (слав. Неделя). Главната светиня в храма са светите мощи на св. Стефан Урош II Милутин (1282-1321), свободно достъпни за поклонение. През XIX и нач. XXв. храмът се е наричал и "Св. Крал", тъй като вероятно в нач. на XVIIIв., след като станал митрополитски храм, мощите на сръбския крал били пренесени в него. В 50-те години на XIXв. на мястото на старата постройка започва изграждане на величествена сграда, първоначално с три, а по-късно преустроена с пет купола и висока камбанария. Но в 1925г. след терористичен атентат на военната организация на БКП с поставено взривно устройство в храма, настъпват сериозни разрушения. В днешния си вид храмът е преустроен в 20-те години на XXв. Линк към сайта на храм "Св. Неделя"
Храмът „Свети Седмочисленици“ е посветен на св. Седмочисленици - Кирил и Методий и учениците им Климент и Наум, Охридски чудотворци, Сава, Горазд и Ангеларий. Храмовият празник е на 27 юли. Светините, съхранявани в църквата, са частици от свети мощи на св. Климент и на св. Горазд и малкият пръст от дясната ръка на св.вмчк. Харалампий. Те са изложени за поклонение целогодишно. До 1900г. сградата е била джамия с внушителни размери. Съществува предание, че джамията е строена върху стар манастир, посветен на св. Йоан Рилски. При разкопки през 1901 година са открити останки от още по-стар християнски храм от V-VI век. Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, посветена в памет на светите Седмочисленици. Линк към сайта на храм "Св. Седмочисленици".
Храм-паметник "Св. Александър Невски" (1904–1912г.) е построен в памет на 200 000 воини, дали живота си за освобождението на българския народ от османско иго през Руско-турската освободителна война (1877-1878г.). Затова е храм-паметник. Посветен е на св. Александър Невски, покровител на руското войнство през Руско-турската война. Храмовите празници са на 23 ноември и 30 август. Архитектурният проект е на руския архитект Александър Померанцев. Храмът е издигнат с народни дарения и достига рекордните за времето си 5,5 милиона лв. Храм-паметник "Св. Александър Невски" най-големия православен храм на Балканите с обща кубатура на сградата ок. 86 000 куб.м. и застроена площ - 3170кв.м. В храма се съхраняват чудотворно копие на чудотворната икона на Пресвета Богородица "Достойно ест", частици от мощите на св. Александър Невски и на св. Серафим Саровски. Светините са постоянно достъпни за поклонение. Подробно за храм-паметник "Св. Александър Невски".
Руският храм-подворие "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" е изграден в края на XIXв.- началото на XXв. (точната дата е неизвестна) и осветен в 1914г. в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Камбаните са дарение от св. новомъченик последния руски император Николай II (1868-1918г.). В криптата на руския храм се намира гробът на св. Серафим Софийски Чудотворец, чиято памет честваме на 26 февруари. Линк към сайта на храм-подворие "Св. Николай Мирликийски Чудотворец"
Пълен списък на храмовете в София с техни контакти
Използвани са материали от официалния сайт на Св. Синод на БПЦ - Българска Патриаршия http://www.bg-patriarshia.bg; официалния сайт на Софийска Света Митрополия http://mitropolia-sofia.org; сайта http://sofiaculture.bg; http://www.sofiahistorymuseum.bg; http://sofiamuseum.bg