Созопол
.
Созопол е включен в територията на Бургаска духовна околия, която е част от Сливенска епархия, оглавявана от Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий. За светец-покровител на град Созопол се приема Св. Зосим Созополски (Iв.), чиято памет се отбелязва на 19 юни – денят на неговата мъченическа кончина по времето на управлението на римския император Траян.
Созопол (стари имена Аполония, Созополис – „Град на спасението“) е най-старият град по българското Черноморие. Той е също едно от първите места на Балканите, на което прониква християнството. Градът е бил самостоятелна епископия на Вселенската патриаршия и е поддържал близки търговски и духовни контакти със столицата на Византийската империя, предпоставка за което е близостта му по море. В града и околностите са се издигали много църкви и манастирски комплекси.
Известни са имената на няколко созополски манастира: „Св. Йоан Продром” („Св. Йоан Предтеча“), който е бил ставропигиален, автономен, подчинен на Вселенската патриаршия, разположен на остров Свети Иван; „Св. св. Кирик и Юлита“, разположен на едноименния остров; „Св. Апостоли“; „Св. Богородица”; „Св. Николай” и „Св. Атанасий”. Днес в стария град няма запазени старинни църкви. Манастирите също не са оцелели, а са запазени основите и руини.
От 1974 г. старият град е превърнат в Архитектурен и археологически резерват „Старинен Созопол“, който обхваща множество археологически паметници и над 200 запазени къщи с автентична възрожденска архитектура в стила на странджанската черноморска къща с каменни основи, кирпичени стени и външна дървена обшивка, датиращи от XVIII-XIX век. Крайморските панорамни алеи на стария Созопол са разположени по протежение на реконструираните стари крепостни стени от V-VIв. В археологическия музей на Созопол се помещават древни археологически експонати – находки от периода от V в. пр. Хр. до XVII век. Могат да се видят и експонати на християнското изкуство между XVII и XIX век.
ЗАПИСВАНЕ:
За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !
-
IncludedСозопол
ОТ НАШАТА ГАЛЕРИЯ
Снимки, касаещи града:
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Созопол е град в Югоизточна България на Черно море. Разположен е на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив.
История:
Античен и Средновековен Созополис. През IV в. градът отново е в подем и е вече известен с името Созополис - "Град на спасението" (Σωζόπολις). Традиционно византийски град и твърдина, гравитиращ към Константинопол. Бил е защитен с крепостни стени и кули, престроявани и доизграждани през вековете. Най ранната част на укрепителната система е изградена през средата на V век, а през VI век е изградена втора крепостна стена. Крепостната система включва повече от 10 кули и странични входове. Днес от защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3–4 метра.
Созопол през Възраждането. Има добре запазени автентични възрожденски къщи от XIX и XXв. с типичната за този период архитектура. Със своя първи етаж, изграден от камък, и втори етаж – от дърво, те са типични представители на Черноморски тип възрожденски къщи, с някои белези, които ги сродяват със Странджанския и Старопланинския тип.
Древна Аполония. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. В созополския залив са открити многобройни артефакти, датиращи от II-I хил. преди Христа, свидетелстващи за активно корабоплаване още от най-дълбока древност. През 610 г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци под името Аполония Понтика, посветена на езическото божество Аполон, смятан за закрилник на колониите. Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада. Сече собстени монети от края на VI в. пр. Хр. Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия (Несебър). Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). През 72 г. пр. Хр. градът е завладян и ограбен от римляните, крепостната му стена - разрушена. През I-IIIв. градът е в упадък, особено в периода на готските нападения. В Археологическия музей на Созопол могат да се видят оригинални части от водопровода на древна Аполония Понтика и множество други реликви.
Античен и Средновековен Созополис. През IV в. градът отново е в подем и е вече известен с името Созополис - "Град на спасението" (Σωζόπολις). Традиционно византийски град и твърдина, гравитиращ към Константинопол. Бил е защитен с крепостни стени и кули, престроявани и доизграждани през вековете. Най ранната част на укрепителната система е изградена през средата на V век, а през VI век е изградена втора крепостна стена. Крепостната система включва повече от 10 кули и странични входове. Днес от защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3–4 метра.
Градът се установява като християнски център. Развива се като самостоятелна епископия, а неговите епископи участват във Вселенските събори (6-ти в 680г. и 7-ми в 787г.). Съществували са множество църкви, голям християнски комплекс е изграден през IX -Xв. при днешния храм "Св. Георги" на мястото на по-ранна църква, който изследователите определят като епископското седалище. Първенстващата роля на града като крупен християнски център се затвърждава и от множеството манастири в околността, сред които главно място е заемал ставропигиалния "Св. Йоан Продромос" на едноименния остров, който е бил подчинен на Вселенската Константинополска патриаршия.
Градът влиза за кратко в пределите на Първата българска държава в 812 г. при кан Крум. През следващите векове, подобно на останалите морски градове, често преминава във византийско владение. През 1235 г. българският цар Иван Асен II e подписал споразумение, с което Вселенската патриаршия признава самостоятелността на Търновската патриаршия и получава във владение Созополската и Ахтополската епископии. През средните векове градът запазва статута си на областен град. Силно е засегнат в средата на XIV век при нападение на генуезката флота. По-късно е превзет и опустошен от рицарите на Амадеус Савойски.
Созопол във владение на Османската империя. Созопол, заедно с Месамбрия (днес Несебър) пада през 1459 година (6 години след падането на Константинопол), като една от последните византийски крепости под турско владичество. В отбраната на града са участвали венециански и генеузки кораби. По време на турското робство Созопол се превръща в селище със затихващи функции, като главен поминък на местното население е бил риболовът.
Созопол през Възраждането. Има добре запазени автентични възрожденски къщи от XIX и XXв. с типичната за този период архитектура. Със своя първи етаж, изграден от камък, и втори етаж – от дърво, те са типични представители на Черноморски тип възрожденски къщи, с някои белези, които ги сродяват със Странджанския и Старопланинския тип.
Някои факти от съвременната история. Част от гръцкото население на Созопол се изселва през 20-те години на XX век и основава село Созополи на Халкидическия полуостров, Гърция.
Още информация за града:
Храмовете в Созопол:
Голямо е било величието на Созопол като силен църковен център през вековете. Градът е традиционно тясно свързан с Константинопол. Бил е самостоятелна епархия на Вселенската патриаршия от XIV до XXв. Църквите, които по изследователски данни са били 63 на брой, били разрушени от османските нашественици през периода ХV-ХІХ в. На мястото на някои от тях жителите на Созопол изграждат малки параклиси, някои от които са оцелели и до днес, а други преизградени по-късно. Незавидна е и съдбата на Созополските манастири. В 50-те години на XVI век всички манастири в района на Бургаския залив и в Созопол били опожарени и унищожени от османските турци.
Манастирите на Созопол, от които до наши дни са останали руини, все още не са добре изследвани. Те включват островните манастири „Св. Йоан Продром” ("Св. Йоан Предтеча") и "Св. св. Кирик и Юлита" - разположени на едноименните острови; "Св. Апостоли"; „Св. Богородица”; „Св. Николай” и „Св. Атанасий”.
Островният манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча", разположен на остров Свети Иван, отстоящ на около километър северозападно от Созопол, е бил ставропигиален, автономен, подчинен на Вселенската патриаршия. Базиликата е издигната след въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя в края на IV началото на Vв., посветена е на Божията Майка. Втората църква е издигната през XIIIв., посветена на патрона на манастира Св. Йоан Предтеча. Тук при разкопки през 2010г. е открит реликварий с частици от мощи, вероятно принадлежащи на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Направените впоследствие експертизи в европейски университети подкрепят хипотезата.
Повече за остров Свети Иван и манастирския комплекс "Св. Йоан Предтеча" - археология, откритието - от източник фондация "Св. Йоан Предтеча"
Островният манастир "Св. Йоан Предтеча" от Венцислав Каравълчев (източник "Двери на Православието")
Старите християнски храмове на града, за разлика от Несебър, не са запазени. Тези, достигнали до Освобождението, са изградени през българското Възраждане. При посещението си през 1884г. Константин Иречек отбелязва, че в града има три не много стари храмове.
Църквите в Созопол:
Средновековна църква с базилика - руините й се намират в стария град. Храмът е бил с богата архитектурна украса и подови мозайки, които са унищожени от пожар през IX в. В края на XI в. църквата е преустроена и украсена със стенописи, а около нея е изграден манастирски комплекс и монашеска костница. Счита се, че старинният храм е бил седалище на Созополската епископия от X до XVII в. Църквата е разрушена през XVIIв. и престава да функционира.
"Успение на св. Богородица" (известна като "Св. Богородица") - построена през ХV в. на мястото на по-стар средновековен християнски храм. Късносредновековната църква е била разрушена при завладяването на Созопол от турците. Храмът е вкопан в земята, защото при възстановяването му не е било възможно християнските храмове да са по-високи от мюсюлманин на кон. По външен вид почти не се различава от къща. Църквата е възстановена с патриаршеска грамота, която е разрешила на игумена на островния манастир "Свети Йоан Продром" през 1482 г. да възстанови тази църква като метох на манастира. В сегашния си вид храмът е изграждан на няколко етапа през вековете. Църквата е под егидата на ЮНЕСКО.
"Свети Георги" - най-големият действащ православен храм в Созопол. Построен е в началото на ХІХ век (1828 г.) на мястото на стара базилика, впоследствие многократно преустройван. В сегашния си вид е след реконструкция от 1991г. Намира се в старата част на Созопол. В нея се съхраняват ценни икони от втората половина на ХІХ-ти век. В църквата се намират частици от мощите на св. Йоан Кръстител, намерени на остров Свети Иван, и други реликви - частица от Светия кръст и част от мощите на св. ап. Андрей Първозвани.
“Св. Зосим” - църква-параклис, която се намира в парка в старата част на града. Построена през 1857г. върху руините на средновековна църква. Посветена е на св. Зосим Созополски (Iв.), който е светец-покровител на Созопол. Тя е еднокорабна едноапсидна, изградена от дялан камък.
"Св. Св. Кирил и Методий" - наричана още "Бежанската черква", защото е построена през 1889г. със средства на българи бежанци от Одринска и Беломорска Тракия. По това време и трите градски църкви са подчинени на Цариградската патриаршия. Била е извън границите на града и богослужения е имало само на големи празници. Църквата е последната работа на майстор-строителя Уста Генчо от Трявна. Има размери 25(д)х12,7(ш)х12м(в). В нея се съхранява ценен резбован иконостас, работа на дебърски майстори от ХVII-ХVIII век, който е пренесен от разрушената през ХІХ век созополска църква "Свети Йоан Богослов". През годините на комунистическия режим не е действаща. Върната е на Св. Синод на БПЦ през 1989г. и след обстойна реконструкция в нея отново се извършват богослужения от 2011г.
"Св. Йоан Богослов" (известна и като "Св. Яни") - преизградена през епохата на българското Възраждане върху основите на средновековен храм, разрушена през 60-те години на ХХ век. Нейният изящен дърворезбан иконостас се съхранява в църквата "Св. Св. Кирил и Методий".
Използвани са материали от сайтовете Двери на православието, Свети места , Фондация "Св. Йоан Предтеча и Кръстител"