Рилски манастир

Още информация за манастира

Основаване:   Рилската света обител е основана от светия преподобен наш отец св. Йоан Рилски (876-946г.). Основаването е станало накратко така. Още от   младини, св. Йоан избрал пътя на монашеството и отшелничеството. Оттеглил се в суровата Рилска пустиня, която му била посочена от Господа като място за неговото спасение. Там, поради любовта към Христа, пребивавал в уединение, в трудове и подвизи, пренебрегвайки законите на естеството, приемайки големи страдания от демонските нападения, благоугаждайки и придържайки се крепко към божествената сила. Не останал скрит за света светия му живот и благодатните дарования, с които бил увенчан от Бога. Много христолюбци пожелали да се приобщят към светия му живот и да го имат за наставник и пътеводител в душеспасителното дело. Така те издигнали храм и основали обител близо до скалата, на която преподобният прекарал в молитви 7 години и 4 месеца. Първите постройки са издигнати на мястото, където днес се намира Старата постница. От това време е запазен уставът на монашеското братство “Заветът на Св. Йоан Рилски”, в който той наставлява учениците си как да се подвизават и да напредват в духовното. Св. Йоан Рилски Чудотворец.  Житие от св. Патриарх Евтимий Търновски, XIVв. Житие от Георги Скилица, XIIв., старобългарски превод Слово за св. Йоан Рилски от св. Йоан Кронщадски Заветът на св. Йоан Рилски Посланието на св. Йоан Рилски до св. цар Петър Тропар на св. Йоан Рилски, текст Акатист

Храмови празници:

Светата обител чества храмовия си празник на 18 август, когато църквата празнува Успението на св. Йоан Рилски през 946г. по време на царуването на благочестивия цар Петър. Празникът се отбелязва с тържествена света Литургия в съборния храм и с празнична богослужба на гроба на св. Йоан Рилски при Старата Постница. Манастирът чества своя втори храмов празник на 19 октомври, когато отдаваме почит на изваждането и пренасянето на нетленните и благоуханни мощи на светия чудотворец от Рилската пустиня в Средец (дн. София) в 980г. Това дело братството на Рилската обител предприело по прошение и духовно наставление на св. Йоан, явено на игумена след блажената му кончина. Празнично се отбелязва 1 юли, когато честваме връщането на мощите на св. Йоан Рилски от град Търново в Рилския манастир през 1496г.

Разказ за връщането на честните мощи от очевидец, дякон Владислав Граматик

Храмовите си празници честват съборния манастирски храм "Рождество Богородично" - 8 септември; параклиса "Преображение Господне" в Хрельовата кула  - 9 август; параклиса "Св. Йоан Богослов" - 26 септември и 8 май; "Св. Сава и Симеон Сръбски" - 12 януари и 13 февруари; "Св. Йоан Предтеча" - 7 януари и останалите дни, в които се възпоменава Светия Предтеча Господен; "Събор на светите Архангели" - 8 ноември. Храмовите празници на постниците и метосите към манастира: . Светини:  В съборния манастирски храм “Рождество Богородично” се пази ковчегът със светите нетленни мощи на св. Йоан Рилски Чудотворец. А десницата му, която векове наред пребивавала в Русия, сега се намира в гръцкия девически манастир „Св. Богородица” на о. Тинос, Р. Гърция. Светите мощи се пазят в старинна дървена мощехранителница, изкусно украсена. Мощехранителницата се намира пред олтара в манастирския храм. И приживе и след кончината си и до днес светият чудотворец извършва чудеса и изцеления и изобилно дава благодат на всички, които отиват при него с вяра и упование в Бога. Подробно за светите мощи на св. Йоан Рилски Чудотворец "Съдбата на св. Йоановата десница" от Смоленски епископ Нестор Също там в главния манастирски храм се намира чудотворната икона “Пресвета Богородица Одигитрия” (Пътеводителка), известна и като “Пресвета Богородица Осеновица” (Осеняваща). Около образа на Божията майка са вградени 32 четириъгълни преградки с частици от мощи на светци, чиито имена са изписани върху метални пластинки. Иконата се пази в специален иконостас и е достъпна за поклонение от всички вярващи на левия проскинитарий в манастирския храм. Иконата е старинна от XIIв. От кого е подарена няма категорични свидетелства. Според старо предание тя е подарена на манастира от Мара, же­на на сул­тан Му­рад І (1319-1389), сестра на сръбския деспот Георги Бранкович. Според друга версия иконата е дар за манастира още от Мануил I Комнин в знак на благодарност за изцелението на Византийския император, получено от мощите на св. Йоан Рилски, което е описано от Георги Скилица в написаното от него  житие на св. Йоан Рилски в XIIв. Подробно за чудотворната икона "Пресвета Богородица Осеновица" Чудотворната икона на "Св. Йоан Рилски", която се намира в съборната църква, в левия предел, посветен на св. Николай, е най-старата. Тя е от края на XVIII в. и е изографисана от неизвестен атонски иконописец. "Чудесата на св. Йоан Рилски и чудотворната икона на Пресвета Богородица "Осеновица" от архим. Климент Рилец Манастирски храмове и постройки: Манастирският комплекс е разположен на площ от 8800 кв.м. Отвън манастирът наподобява укрепена крепост, с високите си 24м. каменни стени на основните постройки, които ограждат  вътрешната част, с достъп през две порти. В центъра на манастирския двор е разположен главния съборен храм “Рождество Богородично”, построена в периода 1834-1837 на мястото на старата по-малка средновековна църква, издигната от протосеваст Хрельо Драговол. До нея се намира най-старата запазена постройка в манастирския комплекс "Хрельовата кула" XIVв., построена от местния феодален владетел протосеваст Хрельо (в монашество Харитон монах). На последния етаж  на кулата е параклисът “Преображение Господне” с ценни останки от оригиналната средновековна стенопис. В жилищната част, която включва около 400 монашески килии, са разположени четирите етажни куполни параклиса над проходите на двата входа към манастирския комплекс: над Самоковската порта в източното крило „Св. Йоан Богослов” и „Св. Сава и Симеон Сръбски” и над Дупнишката порта – в западното: „Св. Йоан Предтеча” и „Събор на светите Архангели”. В имотите на манастира попадат и множество постници и метоси, разположени в околността. Старата постница с църквата “Успение на св. Йоан Рилски” е при пещерата-жилище, където светецът прекарва последните 5 години от живота си и гроба, в който бил погребан. Разположена е на около 3,5км североизточно от манастира. На пътя към Старата постница на 3км от манастира е постницата “Св. апостол и евангелист Лука”, която според преданието е издигната на мястото, където Лука, племенникът на св. Йоан Рилски, който избягал от дома си за да се подвизава със св. Йоан, на това място бил ухапан от отровна змия и се преставил в Господа. В непосредствена близост до постницата "Св. Лука" е храмът “Покров на Пресвета Богородица”. В по-ново време нач. на XXв. е издигната Теодосиевата постница, посветена на св. Теодосий Търновски на пътя към старата постница, на 1,5км от манастира. Метохът “Орлица” с храм “Св.св. апостоли Петър и Павел” е от най-старите метоси на Рилския манастир, които някога са били многобройни, пръснати по целия Балкански полуостров. За него за първи път се споменава в 1378г. в Дарствената грамота (хрисовул) на цар Иван Шишман, където е записан с името “Орлица – метох монастирски”. В близост до манастирския комплекс южно под него до Рилска река се намира старата костница с манастирското гробище и църквата костница “Въведение Богородично” XVIIIв. Подробна информация за постройките и архитектурата на Рилския манастир. Библиотека и музей: Библиотеката на манастира е с извънмерно богата манастирска сбирка от древни ръкописи от славянски и гръцки паметници от XI до XIXв. с единични ценни екземляри, печатни книги от XVIв. до нови дни с български, гръцки, киевски и московски сбирки. Музеят с повече от 600 експоната, оргинилани писмени документи и художествени паметници, систематизирани в отделни експозиционни блокове, разкрива 10-вековната история на манастира. Подробно за библиотеката на Рилския манастир Подробно за музея на Рилския манастир Използвани са материали от официалните сайтове на Рилския манастир http://rilskimanastir.org/; сайта на Светия Синод на БПЦ - Българска Патриаршия http://www.bg-patriarshia.bg; "Житие и чудеса на преподобния наш отец Йоан, Рилски Чудотворец", изд. на Рилската света обител 2007г.; сайта "Двери на православието" https://dveri.bg/; изследване на архим. проф. д-р Павел Стефанов "Историята на Рилския манастир"; материали от пресата.