Велико Търново
Велико Търново е център на Великотърновска епархия, чийто митрополит понастоящем е Негово Високопреосвещенство Великотърновски митрополит Григорий. Велико Търново, (стари имена Търновград, Търново, Царев град) – старопрестолният град, е християнският и исторически център в Средновековна България.
Градът е обвързан с християнството още в първите години на утвърждаването на новата цивилизация в Римската империя. Но славата и величието му, ролята му на крупен християнски и исторически център идва с избора и устройването му като столица на Второто българско царство (1185–1393г.). Градът е разположен на историческите хълмове Царевец, Трапезица, Света гора и Момина крепост. На хълма с крепостта Царевец е бил разположен патриаршеския комплекс и дворцовия комплекс. На хълма с крепостта Трапезица е имало 19 средновековни църкви.
Владетелите на Второто българско царство (1185-1396г.) и Търновската патриаршия, последователно и с голямо благоговение, се грижели за укрепяване небесната защита на своето царство като събирали и съхранявали тук свети мощи и светини и строели с усърдие благолепни храмове и манастири. В тази епоха в Търново са се съхранявали мощите на 13 светци и множество свещени реликви. Това направило средновековната столица толкова прочута в православния свят, че Цариградският патриарх Калист нарекъл българския царски град „Втори Константинопол и Трети Рим„. В града се е стичал огромен поклоннически поток от всички краища на Балканите.
Търново е средище на Търновската патриаршия, т.е. на Българската Патриаршия, в XII-XIVв. В периода на Второто българско царство се постига официалното и канонично признаване на патриаршеското достойнство на Търновската патриаршия от всички древни християнски патриаршии – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Търново има своите светци патриарси и други свети личности, канонизирани тук. Забележителен е приносът на последния Търновски патриарх св. Евтимий, който поема патриаршеския престол в най-тежките времена на османското завоюване. Търновската книжовна школа със средище Търново, обвързана с името на св. патриарх Евтимий Търновски, е книжовното и просветно средище от XIVв., което оставя моногобройни преводачески, авторски трудове, жития, похвални слова, въвежда важна езиково-правописна реформа, извършва обучителни и просветни дейности с отзвук в страната и цялото православие.
Днес в рамките на града има десет действащи храмове и параклиси, както и добре запазени старинни средновековни храмови постройки, които са недействащи и достъпни като паметници на културата. В района на Велико Търново има 15 действащи манастира. Старата част на града и старинният квартал „Варуша“ с живописните си старинни къщи, улици и обществени сгради носят характерния Възрожденски облик и атмосфера.
Недалеч от Велико Търново е разположено живописното село Арбанаси (на 4км.), обявено за архитектурно-художествен резерват, включено в списька на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Тук, датиращи от епохата на основаването и изграждането на селото в XVIв. – началото на XVIIIв., има добре запазени стари църкви с ярко изрисувани стенописи и икони и два манастирски комплекса. Арбанаси е бил резиденцията на търновските митрополити. От средата на XVI в. до края на XVIII в. в Арбанаси са издигнати, многократно разширявани и богато стенописани седем храма: “Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги”, “Св. Атанасий”, “Св. Никола”, “Св. Богородица”. Добре запазени в ярки цветове са храмовите стенописи. В Арбанашките манастири се пазят няколко чудотворни икони. Едната е чудотворна икона на Пресвета Богородица Троеручица, известна като „Плачещата Богородица“ , която се съхранява в манастира „Успение Богородично“. Другите са чудотворна икона на Пресветата Божия Майка и на св. Николай Мирликийски Чудотворец в девическия манастир „Св. Николай Чудотворец“. Повече за историята на Арбанаси, неговите църкви, манастири и къщи може да прочетете тук.
ЗАПИСВАНЕ:
За да се запишете за поклонническо пътуване, да попитате за желана от Вас дестинация или за въпроси, свържете се с нас, ние Ви очакваме !
-
IncludedВелико Търново
ОТ НАШАТА ГАЛЕРИЯ
Снимки, касаещи града:
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.
Най-значимата стъпка в църковния живот от периода на Второто българско царство е възстановяването независимостта на българската църква с признаване патриаршеското достойнството на Търновската Патриаршия. Основите са положени още с въстанието на Асен и Петър и следващите владетели продължават усилията в тази посока. Но статут на православна патриаршия българската църква получава през 1235г. при управлението на цар Иван Асен ІІ (1218-1241г.). Неин пръв духовен глава става близкият до царя монах св. Йоаким I. Оттук нататък църковният престол в Търново на практика е втори по значение в православната общност, като в някои случаи (напр. по време на т.нар. Лионска уния в 1274г.) оспорва първенството на Константинопол. Българският църковен живот има своето отражение върху други православни страни, особено Сърбия и Московска Русия.
Още информация за града:
Търновски светци:
Св. преп. Теодосий Търновски, † 27 ноември 1363г. Роден, както се предполага в Търново. От младини е водил живот по Бога. Замонашил се в манастира при Арчар, Видинско. После последователно постъпил в манастира "Св. Богородица” на хълма Света Гора в Търново, един манастир до град Червен в Русенско, после в т.нар. Епикерниев манастир край Сливен. Накрая като научил за идването на св. Григорий Синаит (приеман за основател на исихазма) се присъединил към него в Парория. След кончината на св. Григорий заедно със св. Роман Търновски обиколил разни места и манастири (Атон, Цариград, Сливен, Несебър), като накрая основал манастир в Кефаларевската (Килифаревската) “пустиня” до столицата Търново. Тук светият му живот и дело събрали много ученици, сред които монах Дионисий Дивни, св. Евтимий (патриарх Търновски), св. Киприан (митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия) и др. Станал главният изобличител на богомили, адамити и юдействащи на свиканите от цар Иван Александър събори през 1355 и 1359/1360г. Житие на св. преп. Теодосий Търновски
Св. Евтимий, патриарх Търновски, † ок. 1402/1405 година, празнува се на 20 януари. Роден в Търново ок. 1327г., придобил добро светско образование, от млад имал чист духовен живот. Замонашил се в Килифаревския манастир под духовното ръководство на преп. Теодосий Търновски. После пребивавал в Цариград и на Атонската Света гора. Като се завърнал в родината пребивавал в уединение в пещера до Търново и построил църква "Св. Троица". Скоро край него се заселили последователи и се образувал цял манастир. Тук написал жития, литургични текстове, похвални слова и послания, превеждал и поправял богослужебни и църковни книги съобразно с гръцките първоизточници. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преводачи и преписвачи на богослужебните и свещените книги. Заел патриаршеския престол в 1375г. в тежките времена на османско господство. Твърдо и самоотвержено изповядвал Христовата вяра и укрепявал народа. Затова бил изпратен на заточение някъде в Родопите. Житие на св. патриарх Евтимий Търновски от Григорий Цамблак
Действащите църкви и параклиси на територията на града са десет. Издигнати на мястото на стари средновековни храмове и манастири. Споменаваме някои от тях:
Храм "Св. св. Кирил и Методий". Разположен е в старинния квартал "Варуша". Изграден е в 1860г. в разгара на борбата за църковна независимост със средства на жителите на квартала, които са преселници от различни планински градчета, на българите в чужбина и българската община в Цариград. На това място преди много години хората са правили курбан на свети Атанасий, който е закрилник на всички преселници. Знае се, че на мястото е имало малък късносредновековен храм с патрон Св.Атанасий. Строител и архитект е майстор Кольо Фичето.
Храм "Успение Богородично". Намира се в Асеновата махала на града. На мястото е имало средновековен манастир "Св. Богородица Темнишка". В манастирския храм цар Калоян положил мощите на Света Филотея Търновска, живяла през ІХ век. През 1843г. храмът бил подновен, измазан отвън и отвътре с вар, а градежът бил от камъни, подравнени с дървени сантрачи. Петко Р. Славейков я нарича "Болярската черква". При катастрофално земетресение сградата пострадала тежко. Днешният храм "Успение Богородично" е построен през 1923г. с доброволен труд и средства на местното население. В храма са пренесени и запазени старинни икони като някои от тях са "Св. Петка" (1854г.) и "Св. Богородица" с гръцки надпис, цялата обкована със сребро. Тази икона е обявена за чудотворна. Тук се съхранява и стара утвар от XVIII и XIXв.
Храм "Св. св. Константин и Елена". Разположен е в центъра на стария град. Храмът е построен в 1872-73г. от майстор Кольо Фичето, според някои изследователи в близост до стара църква от времето на Втората Българска държава. След земетресението от 1913г. претърпява значителни разрушения. През 20-те години на ХХ век е възстановен с името „Свети цар Борис (Покръстител)“, като по-късно възвръща старото си име. Известен е още като църквата с въртящите колони заради това, че при главния вход, от двете страни на външната врата майсторът-строител е поставил две въртящи се с ръце дървени колони, които били индикация за устойчивостта на сградата при евентуално слягане на земната основа. Майстор Колю Фичето казвал: „Когато колоните престанат да се въртят това означава, че земните пластове са нестабилни и населението трябва да положи сили, за да спаси сградата от разрушаване.” Сега колоните са демонтирани и са прибрани за съхранение.
Храм "Св. Николай Чудотворец". Разположен е в източната част на квартал "Варуша". Строен е в периода 1834-36г. последователно от майстор Иван Давдата и младия тогава Колю Фичето, който получава прозвището "майстор" за този си строеж. Недълго след изграждането на храма към него се открива първото българско училище в града. В 1913г. храмът получава статут на катедрален. Връзка към официалния сайт на храм "Св. Николай Чудотворец" ще намерите тук.
Храм "Св. Марина". Разположен е в махала "Марно поле", която става част от града едва през 20-те години на XXв. Построена е през 1850г. изцяло от майстор Кольо Фичето. След силното земетресение от 1913г. тя се руши бавно и се срутва. От времето на построяването е запазен иконостасът. В сегашния си вид, разширен и с камбанария отделена от църквата, новият храм започва да се строи през 1931г. и след девет години е изцяло завършен и изографисан от руския иконописец Николай Ростовцев.